Stela Vasileva

Additional Info

  • exhibition dates: 27 Feb 2014 - Apr 2014


“Go ahead, bub, draw,” he said.
Raymond Carver, Cathedral

As a young artist of her times Stela Vassileva has tested her skills in different directions while using different medias: she has built installations, manipulated images, shot liquid videos, played with abstract geometrical 3-dimensional forms. In the last few years she has found herself at ease with a simple medium, drawing, and focused upon scenes of daily life and urban landscapes.

What do humans do out of their days? Well, mostly they work and then they play.
The starting point for Vasileva was a workshop in which she happened to have a job, whatever it was. She became curious first in the amazing disorder that it exhibited, then in the movements and attitudes of the workers performing sort of mysterious acts without any identifiable purposes. She documented the workshop and transferred it into visions of her own, through manipulated photographs and installations. The workers themselves ended up in a repertory of silhouettes, a shadow-theater, each posture expressing a specific moment of an unknown process*. A maid called Dibutade, the legend says, had invented drawing by tracing on the wall the profile of her lover leaving her and the city. For the Ancients, a shadow missing its body triggered a metaphor of death**. Incidentally, the workshop ran out of business and the workers lost their jobs. So from then on, Vasileva started drawing.

Her inquiries into workers’ postures and body attitudes brought her to other professions more publicly visible maybe: house-painters and others craftsmen related to the construction trade, all delineated and finely detailed upon a blank white photo paper background. The characters in overalls and a few accessories (+ short titles) suggest the scene. The viewer is left to call for his own stored images and memories to complement the picture. The same device is implemented in the leisure and sport scenes. Then two more features link the different subjects: the bird’s eye view which allows a clear vision of both collective and individual actions*** and the distinctive choreographic schemes. Whether they paint walls, fix roofs, run, jog, swim, get tanned, walk the dog, watch the kid or play soccer, their body attitudes are those of performers, actors, dancers****. Since the times of the modern, choreographers and visual artists have maintained a close relationship (the Russian Ballets, Merce Cunningham, Trisha Brown, Pina Bausch… Picasso, Leger, Rauschenberg, Johns, Judd to name but a few). It was fatal that they would exert influence upon each other. Vasileva takes place in that lineage with a distinctive grace enhanced by her drawing virtuosity. At the same time, she might just be tracing here a portrait of her generation, that of the so-called change. “Times are a-changin’” the poet sang. Yes, but slowly. Vasileva’s characters seem suspended both in space and time. With great expectations?

Is it that the absence of decors called for some counter-part? Vasileva has recently shifted her interest to environment, industrial and urban: cement plants, construction sites and city views. Once again she directs our gaze towards the banal, the given, to scenes that we used to take for granted, the world as a theater and the society as a spectacle, providing us for discreet epiphanies of reality: the role of the true artist.

Many thanks to Ivan Moudov and Ogms Gallery who first made me aware of Stela’s work.

Go here to read the article about the show in Kultura newspaper.

 *A process evocative of Richard Serra’s listing of a series of verbs which name ways to manipulate/modify matter, in his precise case, metals. See “Verb list” 1967-68.
** See Hans Belting “An Anthropology of Images” p. 118-120.
*** The bird’s eye view has been notably exploited in the past. See Breughel’s village carnivals, Watteau’s pastorals et al. With the help of computers it has become a favorite for architectural renderings.
**** In her obvious fascination for sport as a dance performance Vasileva is not alone.
See Philippe Parenno/ Douglas Gordon “Zidane. A XXI century portrait.” In that light, the best Bulgarian artists/dancers/performers of the times might well be Hristo Stoichkov and Dimitar Berbatov. Consider.






„Давай, братле, рисувай“, каза той.

Рeймънд Карвър, „Катедралата“

Млад артист на своето време, Стела Василева проверява уменията си чрез различни медии и в различни посоки: изгражда инсталации, манипулира образи, заснема „течни“ видеа, играе с абстрактни геометрични 3D форми. През последните няколко години тя се чувства в свои води в простотата на рисуването и се фокусира към сцени от ежедневието и пейзажи от града.

Какво правят хората с дните си? Е, най-вече се трудят и след това се забавляват и почиват.
За Василева всичко започва с една работилница за боядисване, в която по случайност работи, каквато и да е била работата. Нейното любопитство се пробужда първо от невероятния безпорядък, който мястото излага на показ. После я заинтригуват движенията и поведението на работниците, извършващи някакви мистериозни актове, без определена цел. Тя документира работилницата и я пренася в свои собствени визии, чрез манипулирани фотографии и инсталации. Работниците в крайна сметка се озовават в серия от силуети, в театър на сенките; където всяка поза изразява специфичен момент от неизвестен процес*. Легендата гласи, че прислужница, наречена Дибутаде, открива рисуването, проследявайки по стената профила на любимия си, който напуска и нея, и града ѝ. За древните разделената от тялото си сянка предизвиква метафора за смърт**. Между другото, работилницата затваря и работниците загубват работата си. Оттогава Василева започва да рисува.

Нейнитe изследвания на позите и движенията на работниците и изразността на тялото я насочват към други професии, по-публично видими: бояджии и други занаятчии, работещи в строителството, изпъкват върху белия фон на фотографската хартия с открояващите се фигури и прецизния детайл. В гащеризони и с по няколко инструмента (+ кратките заглавия), персонажите подсказват сюжет. На наблюдателя остава да извлече от собствената си памет образи и ситуации, за да завърши картината. Същият подход е заложен и в сцените от света на спорта и свободното време. Още две характеристики свързват различните теми: птичият поглед, осигуряващ ясна визия на груповите и индивидуалните действия, и определено хореографските композиции. Независимо дали персонажите боядисват стени, поправят покриви, бягат, плуват, пекат се на слънце, разхождат кучето, гледат детето или играят футбол, техните движения са като на пърформанс артисти, актьори, танцьори... **** Още от времето на модернизма хореографите и визуалните артисти са в тясна връзка (Руският балет, Мерс Кънингам, Триша Браун, Пина Бауш... Пикасо, Леже, Раушенбърг, Джоунс, Джъд, да назовем само тези). Влиянието, което си оказват един на друг, е съдбовно. Василева заема своето място в това родословие с впечатляваща изтънченост, подчертана от виртуозно рисуване. В същото време, тя може би просто скицира портрета на своето собствено поколение, поколението на така наречената промяна. “Times are a-changin’”, изпя поетът. Да, но бавно. Персонажите на Василева изглеждат застинали в пространството и във времето. С големите си надежди?

Дали отсъствието на декор не е предизвикало необходимостта от някакво противодействие? Напоследък Василева прехвърли интереса си към средата, индустриална и урбанистична: заводи за цимент, строителни площадки, гледки от града. Отново подтиква да се взрем в наличното, в баналното, да съзерцаваме ситуациите, взети за даденост, света като сцена и обществото като спектакъл. И през цялото време тя ни предоставя ненатрапчиви откровения за реалността: мисията на истинския творец.

Сърдечни благодарности на Иван Мудов и галерията Ogms, които ме запознаха с работата на Стела.

Кликнете тук, за да прочетете статията за изложбата във вестник Култура.

*Процес, напомнящ списъка с глаголи на Ричард Сера, които назовават начините да се моделира / модифицира материята, в случая металът. Виж “Verb list” 1967-68.
**Виж Ханс Белтинг, „Антропология на образите“ (Hans Belting “An Anthropology of Images” p. 118-120.)
*** Птичият поглед е използван по забележителен начин в миналото. Виж селските карнавали на Брьогел, пасторалите на Вато и т.н. Благодарение на компютрите той стана любим метод за архитектурни визуализации.
****В очевидното си увлечение по спорта като танцов перформанс Василева не е сама. Виж Филип Парено / Дъглас Гордън „Зидан. Портрет от 21. век“. В този смисъл най-добрите български творци / танцьори / изпълнители на съвремието биха могли да бъдат Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Помислете над това.