IMAGES OF THE WORD

Svetlana Mircheva

Additional Info

  • exhibition dates: 20 Nov 2014 - Dec 2014

Following her 103 mistakes 2009-2012
un cabinet d'amateur/ olivier boissiere
presents
Four series by Svetlana Mircheva based upon chance meetings with things and words
From rebus to cosmic constellations, to twisted slogans and computer explorations,
a short sampling of possible intrusions of the visual arts in the infinite world of language.

 

RANDOM, CHANCE, BLIND DATE, SERENDIPITY

“langage=jeu galant”. Marcel Duchamp

Once upon a time, there was a flâneur. Baudelaire followed him strolling the city leisurely both distracted and attentive to the new world (it would become brave later), looking for modernity. A viewer/voyeur, he would note the remarkable in the environment of his contemporaries, the spread of commercial activities as a consequence of the industrial revolution and the raise of consumerism. The flâneur attitude marked a significant shift in the points of views upon the world. Shop-windows became familiar scenes where artists would dig for inspiration. The cubist collage and Duchamp’s ready-made replaced the representation of the object by the object itself incorporated into assemblages exposed to language that would become the rule at mid-century.  Walter Benjamin haunted the Paris “passages”, the Surrealists the flea market of Saint-Ouen  looking for bizarre objects of undetermined functions and forms, craving for close encounters of the third kind , expecting surprise ( “soup-rice” as the Marx brothers had put it )

One does not do poetry with ideas, one does poetry with words”1. Mallarmé said, “He must have foreseen that poetry could become image by means of “a throw of the dice”. Freeing words from one other, dispersing them on the page opens new interpretations as well as a disconcerting design. Are they pure coincidence or an effect of the Zeitgeist? Mallarme’s poem might look as a prelude to the re-introduction of the word in visuals arts. From Picasso’s first cubic collages to Schwitters’ Merzbau, to Saul Steinberg’s rebus and Rauschenberg’s , then “Conceptual’ and Art language, Kossuth, Lawrence Wiener, then Bruuuuuuuce Nauman, Ed Ruscha et al, words, sentences, aphorisms did invade the art field. An art work could both express and enounce?

The computer age has generated a new version of the flâneur, the “geek” zooming and zapping on the freeways of information.  Exit the street and the city. The world has turned global and the Net its cosmic echo. An all-over set of information both text and imagery has become available at fingertip distance. The somewhat naive first fans of cybernetics in the late 60s prophesized then the advent of some new Leonardo, Picasso or other artist genius who would take up the new medium and generate new masterworks. This has not happened (yet). But the amazing field of the Web providing for all kind of opportunities of criss- cross and short cuts is currently being explored. Wait and see…

Horace Walpole coined the name “serendipity”2 from an indo-arabian old legend where the three princes of Serendip described a lost camel that they had never seen through the traces and indexes which they had noticed on the road. Serendipity was defined as discovering by chance something that one was not looking for, or the art to take notice to the surprising and give it a pertinent interpretation. It was thus chance + sagacity. The word had a discreet carrier at first until it reached the scientific domain with the discovery of the penicillin (a fortuitous accident, according to Fleming) or Albert Hoffmann’s one of LSD. Even Isaac Newton and his apple were called in. It became an argument for free versus applied research. In the art field, it sounds like a fact, No usefulness is expected. Free imagination, innovation and fantasy are supposed to be the rules of the game. Serendipity is supposed to pop up without notice.
“The stupid call these strikings of the thought “chance” without thinking that chance never occurs to the dunces.”3

Svetlana Mircheva is the heiress of all the above.
She walks the city, collects abandoned objects, bits and pieces, sheets of left over papers, fragments of newspapers (preferably old) photographs of loves forgotten, rags of faded materials evocative of lives unknown, memories anonymous.
The artist reinserts them in comic strips, little tales to be deciphered, telescoping images and words (image as text, text as image) in poetic collages in the form of rebus, those “compositions that operate this great marriage of letter and drawing which has always haunted the baroque artists.”4
Mircheva’s attention to shop windows might be triggered by petty trivial domains.  Exploring pet shops she has spotted a variety of dog food, biscuits wearing unexpected words suggesting pet loves …She has used them to design candid canine calligrams, nursery rimes  whistling little tunes, pretty constellations, as many tributes to Laika, Pschyolka, Mushka and other moon dogs heroes of the first Sputnik age. Ironic compassion?  
Love thy dog as thyself?

The interactive aspect of the computer can take (at least) two forms: communication with brothers/sisters internauts or direct dialog with the Machine, as it offers help/services to user/client. Mircheva contacted once by curiosity programs which given a name of your firm + keyword to your activity would deliver the right slogan for your advertising. The tests Mircheva did rapidly proved deceptive, either irrelevant or conventional. But a little twist on a sentence could make them funny on the verge of the absurd. So… Coincidently Mircheva landed on the glagolitic site. Cyril and Method had elaborated an alphabet before the Cyrillic. In their devotion, they had followed up with three sentences using each letter as a key to a word all to the glory of God. A sublime early use of sacred advertising!
Following up with her “mistakes” Mircheva has bumped into new intriguing incidents. A A4 found in a paper basket had all the visual seductions of the “conceptual” art of the 60s. The content, an exploration of the keyword “make” proved most serious and hilarious. A further research led (with the help of New York curator friend Eriola Pira) to a million words thesaurus accumulated by a very serious university department in Providence, RI, on the possibilities of computers in the field of language in the early 60s** With “Make” the viewer is invited to pursue with the game. Infinitely. “Language is a virus from the outer space.”5

Certainly serendipitous Svetlana Mircheva is not fooled by the process. She is well aware that the haphazard character of serendipity cannot ever constitute a method, only a state of mind. Told about the story of the three princes of Serendip, Mircheva had but a brief comment: “there is no normal camel” she said. Think of it.


Olivier Boissiere

 

1 Stephane Mallarmé “Un coup de dés jamais n’abolira le hasard” in Cosmopolis Paris 1897
2 Sylvie Catellin “Serendipité ,  du conte au concept”
Seuil Paris 2014
3 Balzac “Theorie de la démarche” L’Europe litteraire 1833,
La Pleiade 1981 tome XXII
4 Roland Barthes about Saul Steinberg in “All except you”. Repères. Galerie Maeght. 1983.
See also Rosalind Krauss “Rauschenberg and the Materialized Image” in “The originality of the Avant Garde and other modernist myths” The MIT Press Cambridge Mass. 1985
5 William Burroughs


READ ABOUT THE SHOW IN PROGRAMATA:
http://programata.bg/?p=162&l=1&c=1&id=85799


_______________

След нейните 103 грешки 2009-2012 г.
un cabinet d'amateur / Оливие Боасиер
представя
Четири серии от Светлана Мирчева, основани на случайни срещи с думи и неща.
От ребус към космически съзвездия, през изкривени слогани и компютърни изследвания,
няколко примера на възможни намеси на визуалните изкуства в безкрайния свят на езика.

 

СЛУЧАЙНОСТ, ШАНС, СРЕЩА С НЕПОЗНАТ, SERENDIPITY

 

“Езикът е галантна игра”. Марсел Дюшан

Имало едно време един фланьор. Бодлер го е описал, небрежно кръстосващ града, едновременно разсеян и вглеждащ се в новия свят (който по-късно ще стане „прекрасен”). Зрител /воайор, той открива забележителното в обкръжението на своите съвременници, разпространението на комерсиалните дейности вследствие на индустриалната революция и развитието на консуматорското общество. Отношението на фланьора отбелязва значителна промяна в гледните точки към света. Витрините стават част от градския пейзаж, място, където артистите търсят вдъхновение. Колажите на кубистите и ready made обектите на Дюшан заменят изобразяването на обекта със самия обект, включвайки го в монтажи и композиции, които ще станат норма към средата на века. Уолтър Бенямин обикаля парижките „пасажи”, а сюрреалистите – битпазара в Сен Уен в търсене на странни предмети с неопределими функции и форми. Те очакват изненади, копнеят за близки срещи от третия вид.

“Поезия не се прави с идеи, поезия се прави с думи”1, казва Маларме. Той може би е предусещал, че поезията може да се превърне в образ чрез „хвърляне на зарове”. Освобождаването на думите една от друга, разпръскването им по страницата отваря поле за нови интерпретации и смущаващ графичен дизайн. Дали е чисто съвпадение или проява на духа на времето? Поемата на Маларме „Едно хвърляне на заровете няма да отмени случайността” може да се разглежда като прелюдия към включването на думата – отново, във визуалните изкуства. От първите кубистични колажи на Пикасо до Швитерс, ребусите на Сол Стайнбърг и Раушенберг, после „Концептуалното” и групата Art&Language, Йозеф Кошут, Лорънс Уайнър, после Брууууус Науман, Ед Руша – думи, изречения, афоризми, превзеха света на изкуството. Произведението на изкуството може ли едновременно да изразява и да изговаря?

Компютърната ера създаде нова версия на фланьора – компютърния маниак – неистово скачащ с мишката назад-напред из магистралите на информацията. Извън града и света. Светът стана глобален и Мрежата е неговото космическо ехо. Огромен масив от информация – както текстове, така и изображения, вече е достъпен на един клик разстояние. Леко наивните първи фенове на кибернетиката в края на 60-те години предричаха появата на нов Леонардо, Пикасо или друг гениален творец, който ще се възползва от новото изразно средство, за да създаде нови шедьоври. Това не се случи (засега). Но в удивителното поле на Мрежата, създаващо условия за всевъзможни връзки и кръстоски, продължават търсенията. Да почакаме и да видим.

Хорас Уолпоул изкова термина serendipity2 от една стара индо-арабска легенда. Там тримата принцове на Серендип описват една изгубена камила, която никога не са виждали, съдейки само по следите, които са забелязали на пътя. Serendipity се определя като – да намериш случайно нещо, което не си търсил, или изкуството да забелязваш изненадващото и да му даваш уместна интерпретация. Следователно това е шанс+интелигентност. Думата отначало има скромна кариера, докато не попада в областта на науката с откриването на пеницилина (резултат на непредвиден инцидент, според Флеминг) или това на ЛСД от Алберт Хофман. Дори и Исак Нютон и неговата ябълка са замесени. Терминът става аргумент в полза на свободното, а не приложното търсене. В областта на изкуството това звучи като факт. Там се очаква свободното въображение, иновацията и фантазията да са правилата на играта. Очаква се serendipity да се появява без предупреждение.
“Глупаците наричат тези проблясъци на мисълта „шанс”, без да се замислят за това, че шансът никога не спохожда глупавите.”3

Светлана Мирчева е наследница на всичко това. Тя се разхожда из града, събира изоставени предмети, късчета и парчета, захвърлени листове хартия, фрагменти от вестници (за предпочитане стари), снимки на забравени любими, части от избелели материи, свидетелства за непознат живот, анонимни спомени.
Авторката ги включва в комикси, малки приказки за дешифриране, включващи изображения и думи (изображението като текст, текстът като изабражение) в поетични колажи във формата на ребус, “композиции, които задействат големия съюз на буква и рисунка, от който винаги са били обладани бароковите артисти.”4

Вниманието на Мирчева към витрините би могло да се задейства от и дребни, тривиални неща. Разглеждайки магазините за домашни любимци тя забелязва един вид кучешки бисквити в ярки цветове, носещи неочаквани думи, говорещи за любов...Тя ги използва, за да нарисува искрени кучешки калиграми, като детски песнички с прости рими, красиви съзвездия, като знаци на почит към Лайка, Белка, Стрелка и другите лунни кучета от първата Спутникова ера. Иронично състрадание?
Обичай кучето си като себе си?

Интерактивният аспект на компютъра може да вземе (поне) две форми: комуникация с братята/ сестрите астронавти, или пряк диалог с Машината, тъй като тя предлага помощ/ услуги на ползвателя/ клиента. Веднъж, водена от любопитство, Мирчева се свързва с програма, която при зададено име на фирма + ключова дума за дейността й, генерира най-подходящия рекламен слоган. Опитите й се оказват разочароващи – получените текстове са неуместни или банални. Но едно леко „завъртане” на изречението ги прави смешни на ръба на абсурда. И така... Мирчева попада случайно на сайта на глаголицата – оригиналната азбука, създадена от Кирил и Методий. Като набожни хора, те я развиват в четири изречения, където всяка буква е ключ към дума, прославяща Бог. Възвишена ранна употреба на свещена реклама!

Продължавайки своите „грешки”, Мирчева се натъква на нови интригуващи инциденти. Страница А4, намерена в кошче за боклук, носи цялата визуална привлекателност на „концептуалното” изкуство от 60-те.
Съдържанието, проучване на ключовата дума make, се оказва изключително сериозно и смешно. По-нататъшно проучване довежда (с помощта на Ериола Пира – приятелка, куратор в Ню Йорк) до речник от един милион думи, събрани от един много сериозен университет в Провидънс, Роуд Айлънд, при проучване на възможностите на компютрите в областта на езика в началото на 60-те. С Make зрителят е поканен да продължи играта. До безкрайност. “Езикът е вирус от открития космос.”5

Светлана Мирчева несъмнено притежава serendipity, но не се оставя да бъде заблудена от процеса. Тя си дава сметка, че случайният характер на serendipity никога не би могъл да лежи в основата на метод, това е просто отношение. Чувайки историята на тримата принцове от Серендип, Мирчева каза само: „няма нормални камили”. Помислете за това.


Оливие Боасиер


1 Stephane Mallarmé “Un coup de dés jamais n’abolira le hasard” in Cosmopolis Paris 1897
2 Sylvie Catellin “Serendipité, du conte au concept”
Seuil Paris 2014
3 Balzac “Theorie de la démarche” L’Europe litteraire 1833,
La Pleiade 1981 tome XXII
4 Roland Barthes about Saul Steinberg in “All except you”. Repères. Galerie Maeght. 1983.
See also Rosalind Krauss “Rauschenberg and the Materialized Image” in “The originality of the Avant Garde and other modernist myths” The MIT Press Cambridge Mass. 1985
5 William Burroughs


Превод Цветана Шипкова

ПРОЧЕТЕТЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА В ПРОГРАМАТА:
http://programata.bg/?p=162&l=1&c=1&id=85799